На фона на откровени безумия като борбата срещу джендърството или за

На фона на откровени безумия като битката против " джендърството "  или за (полу)президентска република, в предизборната кампания навлезе тематика, която наподобява в действителност сериозна: растежът на цените. И то този на храната - най-близкото до тялото ни. Споменат правосъдна промяна, съперникът незабавно отвърна - хората не се интересуват от правораздаване, а от цените. Украйна, еврото, Шенген? Не, бе, не, за хората са значими цените. На храната. 

Как тази тематика прегрупира политическите играчи?

Разбира се, множеството политически сили бързат да застанат на страната на бедните. За бранители на богатите няма доста искащи. Ако плащаме скъпо, значи някой печели. Оттук и тематиката за свръхпечалбите, които явно ще са лайтмотив на акцията - през времето на енергийната рецесия ги правеха производителите на ток, в този момент на ред са храните.

Естественото решение на сходни рецесии е данъчното преразпределение, само че за връщане на прогресивните ставки, повдигане на корпоративния налог, въвеждане на необлагаемия най-малко чуваме основно гласове отляво. И не в този момент, а някой ден като се замогнем. Някои упорстват с таргетираното понижаване на Данък добавена стойност за храните, само че след безрезултатността на тази мярка при хляба, те не са изключително безапелационни. Така или другояче без парламент (а и без ясно болшинство в бъдещия парламент) никакви законови промени не могат да се плануват и преразпределение няма по какъв начин да се обещае.

Новата мантра е таванът на надценките, зародил по едно и също време в главите на Българска социалистическа партия и служебното държавно управление. Значи някой взема решение какъв брой е обичайно да бъде надценката на питателните артикули и глоби злодеите, които желаят повече. Из медиите се върти концепцията за 10% - икономистите ще ни обяснят защо точно това число, какво тъкмо влиза в него. И какъв брой хиляди чиновника ще трябват, с цел да наблюдават хилядите артикули на пазара. Добре, споделиха единствено за 50 артикули, може би 100, само че за всички марки ли, всички равнища на качество, ежедневно ли ще се ревизира това за бързооборотните храни? Ще ми се някой да пресметна какъв брой би коствало сходно изпитание на бюджета и дали няма да е по-лесно просто да се дават пари на най-бедните.

Но тук незабавно поражда едно друго политическо разделяне: производители против търговци. Производителите са положителни, те основават народен продукт; търговците по остаряла социалистическа традиция са тунеядци и паразити. Значи таванът на надценката няма да е за производителите, а единствено за търговците. Защо престанаха да ги назовават " медиатори ", не знам. Но пък се завърна позабравената дума " далавера "  от учебниците по политикономия. На запад спекулациите са финансови интервенции, където даден артист купува примерно акции, когато са евтини и ги продава, когато нарастнат. Това може да сътвори балони, които да срутен стопанската система - нещо, което е познато още от 17 век, от търговията с лалета в Амстердам. Но в България борсата надалеч не е водещ стопански фактор. Под търгаш у нас схващат някой, който гледа да завоюва. Не го е позор!

На популистите, които желаят да поставят тавани, се опълчват демократичните икономисти, за които казусът не е никаква далавера, а съществуването на монополи и картели. Борбата с високите цени за тях минава през защита на конкуренцията. Но от другата страна незабавно ги питат: а за какво като бяхте на власт не сменихте Комисия за защита на конкуренцията, която в този момент обвинявате? На селскостопанско равнище монопол значи един изкупвач на продукция, който постанова цените на производителите. А за какво тези наши производители не се сплотяват в кооперативи, които да противостоят на секторните монополи? Засега няма политически планове в посока на ообединяване, уедряване. Май още сме в 1970ßте, когато лозунг на хипи-икономиката беше " small is beautiful ".

Битката против чудовището на глобализма

В една отворена стопанска система късмет имат огромните играчи: в България обаче на практика всички политически сили се застъпват за дребните. Дали тъй като при дребния бизнес има повече гласоподаватели? Аз персонално не виждам по-ниски цени в дребните магазинчета, да не приказваме за подбор и промоции. Не знам и дали изискванията на работа в огромна интернационална компания не са по-добри, отколкото в фамилния бизнес, ръководен от татко стопанин. Така или другояче отбраната на дребните е идеология, детайл от националната традиция.

На цялостна пара проработи битката против чудовището на глобализма. В случая с храните негови превъплъщения за комерсиалните вериги, които унищожават дребния бизнес, експлоатират производителите, като им постановат изкупни цени и изнасят облагите си в чужбина. В задачата се пита по какъв начин да ударим веригите без да убием дребния бизнес. Да вземем от чужденците, да дадем на нашите. Разбира се тази работа няма по какъв начин да стане в границите на европейското законодателство, по тази причина пък тематиката активизира телевизионни пристрастености.

Борбата против веригите се вписва в една към този момент систематична политическа линия: срещу еврото, срещу солидарността с Украйна, срещу зелената договорка. Срещу тях медиите насъскват както консуматори, по този начин и производители, чиито артикули, допуска се, те изкупували на ниска цена. Да прибавим и нормалната жалейка за българското произвеждане, което било убито от турските домати, украинската пшеница и аржентинското агнешко. И тук превключваме на различен обичаен диалог - че ядем 80% вносни храни и би трябвало да се борим за " хранителния си суверенитет ", както се изрази един деятел. Затова какво изнасяме и дали сумарно печелим или губим, не се отваря дума.

Да загатна и колажния принцип, по който се водят дебатите у нас по всички тематики. В Унгария тежко се провалили с тавана, само че ние ще вършим като Гърция. Примерите се взимат фрагментарно и без подтекст. Франция, която е в устата на госпожа Нинова, не постанова административни забрани; там държавното управление се контракти точно с огромните вериги три месеца те на благосклонност на дават промоции на главните храни. В идващия миг ще вземат за образец Естония, след това Дания. Мозаечна политика.

Да не забравим и последните хрумвания на служебното държавно управление да направи " транспарантно " образуването на по този начин наречената надценка. Значи на щанда да написа за какъв брой са го купили съответни артикул и за какъв брой го продават. Може би - колко наем заплащат, какъв брой за ток, за заплати, за бракувана продукция. Абсурдът нараства още повече с концепцията да се съпоставят цените на артикули у нас и в Европа - за тази цел ще бъдат впрегнати комерсиалните аташета, които евентуално скоро ще забележим да вървят по супермаркети в занимателни мемета с торбички като господин Каракачанов. Не било заслужено нашето лично сирене да е по-евтино в Германия, където пазарът е напълно различен, оборотът несравнимо огромен, а самото наше сирене може би въобще не се е наложило като артикул. Впрочем това страдалчество за световна правдивост избликна преди няколко години в борбата за това продуктите в България и на запад да съдържат еднообразно количество от всички съставки. Очаквам по пътя към цялостната бистрота на касата да почнат да ни желаят банковата сметка, с цел да видят какъв брой пари имаме и дали заслужаваме съответната промоция.

Когато всеки ден ти повтарят, че си в рецесия

Не съм икономист, не знам по какъв начин могат да се смъкват цените. Със сигурност може да се оказва помощ на тези, които нямат средства, може да се борим за предоговаряне на селскостопанската политика на Европейски Съюз и да пренасочим средствата от зърнарите, можем да премислим данъчната система. Ако има остатък на сила, министерството на стопанската система може да направи един уебсайт с цените на разните артикули, с цел да се ориентира потребителя къде му е най-изгодно. Но явно е, че суматохата, която сътвори служебното държавно управление (с решаващата помощ на ГЕРБ), изигра голяма роля за надуването на всички стопански балони. Когато ти повтарят всеки ден, че си в ужасна рецесия, че ще мреш от апетит и мраз, че бюджетът е пред срив, когато обругаваш политиците на терена - ами настават презапасяване, задържане на артикули, подсигуряване за черни дни, изнасяне на капитали. Ако управниците ни желаят да успокоят пазара, дано първо понамалят апокалипсиса и опитат да излъчват успокоение.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.